Как щях да погубя детето си, заради невежеството ми?

Малко след като навърши три години реших, че вече не издържам и е крайно време да го отбия. И краят беше от раз. Но детето изобщо не пиеше вода. А какво съдържа кърмата? – 80% вода. Оплаквах се на педиатъра, че детето не пие вода и дъхът му мирише на ацетон. Естествено ме посъветва да му давам вода и да не се отказвам. Христо и сокове не пиеше, водата я плюеше. И при първия стомашно – чревен вирус едвам спрях повръщането със свещички по препоръка на педиатъра. През нощта синът ми започна да диша тежко и дълбоко, пулсът му се учести, едвам спа, въртя се непрестанно.

Аз съм човек, който не обича да ходи при лекарите за помощ, но детето ми беше в много тежко състояние. Отидох пак при педиатъра. Май и тя си „глътна“ граматиката. Чудеше се при кой да ни прати и като й казах за свещичките. Тя прочете листовката и се оказа, че Христо има страничните ефекти на използвания медикамент. Оттам бързо в спешното и хоспитализация в детско отделение. Лекарите ме нахокаха, дойде даже и психолога на болницата да ме критикува и просто всички ми казаха, че съм лоша и безотговорна майка, която не храни детето си. Спасиха детето ми с помощта на системи, оводниха го. Последваха препоръки за нутриционист и алерголог.

„Какво ще ми каже алергологът и нутриционистът? Че аз съм чела и знам какви добавки му трябват и какви храни, но детето ми е алергично и техните съвети не са подходящи за мен“ – мислех си аз.

Обаче след месец пак влязохме в болница заради стомашно – чревен вирус. Аз вече знаех, че при повръщане мога да му давам Хидратин алфа (специално намерих такъв, който да е без овкусители) и естествено му давах прахчетата разтворени във вода. Но след второто повръщане детето пак беше за болница. Отново в болничното заведение. Отново всички упреци и лекции от психолога на болничното заведение. Междувременно прочетох книгата на доктор Наташа Кембъл Макбрайт „Синдром на храносмилателната система и психиката“. Всъщност костните бульони за Христо са неприложими, но пък диво ферментиралите туршии са. Беше ми зле, че чета, а не намирам подходящите неща. След като излязох ме от болницата първият път се бях записала на семинар на доктор Мария Папазова на тема „Ракът е лечим“, но семинарът беше след два месеца. Докато стигна до семинара прочетох и книгата „А дали не е В12?“ на Сали Пачолок и си направихме цялото семейство изследвания на В12. Всички бяхме с дефицит. 

Та стигнах до семинара на доктор Папазова. И там тя разказва на дълго и широко как болестите идват да ни променят, как работят клетките ни и защо ни е нужна вода, кои добавки как и за какво да се ползват. А в материалите за семинара има и брошура с препоръчителна литература. Естествено искам да знам повече и отивам до книжарницата. Първата книга, която прочетох от книгата беше на д-р Батманджелидж „Ти не си болен, а просто си жаден“. Ето за това невежество ви пиша. Уж образован човек, аз лично пия по 2 литра вода на ден, а детето ми я било плюело и не искало вода, все е обезводнено. И реших детето ще, не ще, ще пие вода. Следва въпроса как се дава вода на дете, което наистина плюе всички течности. Не е лесно.

Спринцовката, тя беше първият ми помощник в даването на вода. Необходимото количество вода го изчислих по формулата килограмите на детето по 30 ml или това означаваше, че 400 ml минимум на ден е необходимата му вода. Разделих я на четири приема и му я давах бавно. Започнах със спринцовка от 1 ml, после от 2 ml, минахме на чаена лъжичка, супена лъжица и вече понякога си я пие водата сам от чаша. Но и с чашите има трик сменям ги и му казвам наздраве. Това беше ключов урок за мен. Вече няма проблем със стомашно – чревните вируси, защото се грижа да не стига до обезводняване. Просто лечение, нали.





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.