Малко след като навърши три години реших, че вече не издържам и е крайно време да го отбия. И краят беше от раз. Но детето изобщо не пиеше вода. А какво съдържа кърмата? – 80% вода. Оплаквах се на педиатъра, че детето не пие вода и дъхът му мирише на ацетон. Естествено ме посъветва да му давам вода и да не се отказвам. Христо и сокове не пиеше, водата я плюеше. И при първия стомашно – чревен вирус едвам спрях повръщането със свещички по препоръка на педиатъра. През нощта синът ми започна да диша тежко и дълбоко, пулсът му се учести, едвам спа, въртя се непрестанно.
Аз съм човек, който не обича да ходи при лекарите за помощ, но детето ми беше в много тежко състояние. Отидох пак при педиатъра. Май и тя си „глътна“ граматиката. Чудеше се при кой да ни прати и като й казах за свещичките. Тя прочете листовката и се оказа, че Христо има страничните ефекти на използвания медикамент. Оттам бързо в спешното и хоспитализация в детско отделение. Лекарите ме нахокаха, дойде даже и психолога на болницата да ме критикува и просто всички ми казаха, че съм лоша и безотговорна майка, която не храни детето си. Спасиха детето ми с помощта на системи, оводниха го. Последваха препоръки за нутриционист и алерголог.
„Какво ще ми каже алергологът и нутриционистът? Че аз съм чела и знам какви добавки му трябват и какви храни, но детето ми е алергично и техните съвети не са подходящи за мен“ – мислех си аз.
Обаче след месец пак влязохме в болница заради стомашно – чревен вирус. Аз вече знаех, че при повръщане мога да му давам Хидратин алфа (специално намерих такъв, който да е без овкусители) и естествено му давах прахчетата разтворени във вода. Но след второто повръщане детето пак беше за болница. Отново в болничното заведение. Отново всички упреци и лекции от психолога на болничното заведение. Междувременно прочетох книгата на доктор Наташа Кембъл Макбрайт „Синдром на храносмилателната система и психиката“. Всъщност костните бульони за Христо са неприложими, но пък диво ферментиралите туршии са. Беше ми зле, че чета, а не намирам подходящите неща. След като излязох ме от болницата първият път се бях записала на семинар на доктор Мария Папазова на тема „Ракът е лечим“, но семинарът беше след два месеца. Докато стигна до семинара прочетох и книгата „А дали не е В12?“ на Сали Пачолок и си направихме цялото семейство изследвания на В12. Всички бяхме с дефицит. 
Та стигнах до семинара на доктор Папазова. И там тя разказва на дълго и широко как болестите идват да ни променят, как работят клетките ни и защо ни е нужна вода, кои добавки как и за какво да се ползват. А в материалите за семинара има и брошура с препоръчителна литература. Естествено искам да знам повече и отивам до книжарницата. Първата книга, която прочетох от книгата беше на д-р Батманджелидж „Ти не си болен, а просто си жаден“. Ето за това невежество ви пиша. Уж образован човек, аз лично пия по 2 литра вода на ден, а детето ми я било плюело и не искало вода, все е обезводнено. И реших детето ще, не ще, ще пие вода. Следва въпроса как се дава вода на дете, което наистина плюе всички течности. Не е лесно.
Спринцовката, тя беше първият ми помощник в даването на вода. Необходимото количество вода го изчислих по формулата килограмите на детето по 30 ml или това означаваше, че 400 ml минимум на ден е необходимата му вода. Разделих я на четири приема и му я давах бавно. Започнах със спринцовка от 1 ml, после от 2 ml, минахме на чаена лъжичка, супена лъжица и вече понякога си я пие водата сам от чаша. Но и с чашите има трик сменям ги и му казвам наздраве. Това беше ключов урок за мен. Вече няма проблем със стомашно – чревните вируси, защото се грижа да не стига до обезводняване. Просто лечение, нали.