Знаете ли какво е…?

Какво е да имаш две деца. Едното може да яде всичко, а другото може да яде 20-тина неща. Детето, което може да яде всичко е с претенции какво му правиш за ядене. Алергичното дете – иска всичко да яде, знае какво може и какво не може.

Прословутите картофи – обичат ги и двамата обаче само единият може да ги яде. И там идва сложността за мен. Като не готвя картофи малкият не пие противоалергични лекарства, спи спокойно и кожата му е гладка, но пък големият си иска да му сготвя една супа топчета. Като я сготвя прословутата супа големият е доволен, а малкият след половин-един час е с обрив.

Много хора ще ме посъветват просто да не давам на малкия. Виждали ли сте сълзите по бузите на детето и чували ли сте крясъците му, защото не може да яде и си го отделил в другата стая. Тогава плачем и двамата. Колко пъти съм чувала: “Мамо, прати ми картофи на градина” и колко пъти съм се опитвала да обясня и колко пъти съм се правила на глуха.

И не знам кое е правилно и кое е грешно. Къде е баланса?

Преди

Преди да имам Христо ядях всичко. Стараех се да ядем предимно плодове и зеленчуци. В по-малки количества преработени храни. Почти никога не четях етикетите за следи от храни. Сядахме на заведение и не изчитах всички съставки на това, което си поръчвам и не казвах: “Моля да няма следи от сирене по ножа, с който режете салатата.” Не гледах по площадките какво ядат децата и дали някой няма да почерпи детето ми с каквото и да било зад гърба ми. Не носех кутии с храна по детските рождени дни. Знаех, че уикенда може да отидем на разходка или почивка и не мислех какво ще ядем. За пътуванията се грижех да има сандвичи и/или нарязани плодове и вода.

Сега

Сега след като знам, че Христо е алергичен пак ядем предимно плодове и зеленчуци (Христо само това), но месо и риба готвя много по-рядко, рядко правя и обичайните някога закуски – като палачинки, кекс, баница. За период от година може би аз не ядях нищо пакетирано (кърмех). Сега чета даже етикетите на обичайно купувани продукти, да не би да има промяна. Сега рядко се храним навън и тайно се надявам някой на масата да не поръча картофи. Постоянно очите ми са на четири по детските площадки, за да не го почерпят нещо, което не е за него. Излизам на разходка с кутия с позволени плодове, ако ще е за по-дълго може и буркан с манджа да нося. За почивките се избират места с магазин на близо и предварително имам сготвена храна. При пътуване нося освен плодове и бурканчета плюс противоалергично лекарство и торба с хранителни добавки.

Майка съм и на двете си деца. Искам да не ги деля. Може би затова и Петър си е избрал да яде само някои неща. Опитвам се да ям, каквото яде Христо, когато се храним заедно. Всички ние се причисляваме към определени групи, обичаме да се чувстваме като другите. А когато сме различни в нещо колко често го показваме.

И пак си остава въпросът как да не ощетявам и да не деля децата си. Как да ги науча да са толерантни един към друг? Където може съм измислила храни-заместители за Христо, но не мога за всичко. Христо вече е голям и познава картофите и се чудя как да постъпя с тази пародия: “Аз искам всичко да ям, а не бива. Аз пък мога всичко да ям, но ям само определени неща.”

Споделете Вашия опит.





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.