За мен се оказа, че много от нещата, които съм чувала и чела за начина на хранене, съм подминавала, докато сина ми не направи първата алергична реакция.
Бях чувала за млякото и как човекът естествено има ензим за разграждането на лактозата до към 12-13 годишна възраст. Познавах възрастни хора, които не консумират прясно мляко, защото имат проблеми със стомаха след пиене на прясно мляко. Още докато кърмих първото си дете бях убедена, че по-съвършено мляко за детето от майчиното му няма. Колкото и да сме напреднали хората и да се опитваме да направим състава на адаптираните млека като майчиното, няма да успеем. Антителата, които се изработват от майчиното тяло и се предават през кърмата при вирусни инфекции, не могат да бъдат добавени към адаптираното мляко. Единственият вид, който използва мляко от чужд вид, за да изхрани децата си, е човешкият. Единственият вид, който консумира мляко след като бъде отбит е човешкият. Нали сме на върха на хранителната пирамида?! Е, всички тези факти ги пренебрегвах. Бях свикнала млечните продукти да са част от менюто ми. И когато ми се наложи да мина на безмлечна диета, осъзнах, че мляко има в почти всички пакетирани продукти. По този начин се увеличава и приетото количество млечни продукти.
Бях чувала, че глутенът прави червата пропускливи, че има непоносимост към глутена. Но си мислех колко много поколения преди нас са оцелявали на хляб и вода. Но никога не съм знаела, че пшеницата е хибридизирана и никак не прилича на първообраза си. И след като спрях глутена установих, че всъщност проблемът с цепенето на кожата на дланите се крие в непоносимост към глутена.
Сещате се и за трансмазнините, които уж не консумирам, но ги има във всички вафли, кексчета и всякакви такива продукти от магазина. А за оцветители, консерванти и други добавки скрити под Е????. За някои от тези Е??? пише, че могат да предизвикат превъзбуда при децата. Никой не е изследвал всички тези добавки как се отразяват върху организма на човека.
Сещам се и за едно видео, което гледах някъде в интернет. Една жена твърдеше, че съхранява в чантата си вече две години сандвич от голяма компания за бързо хранене. Нямаше никакъв мухъл по храната, просто беше поизсъхнала. Много вкусна храна, докато е топла и с никакви полезни свойства.
Колко вода пиех преди да забременея? Знаех, че трябва да се пие вода, но нямах навик да си нося вода винаги с мен. А сега знам и се старая да го правя – да имам вода в себе си и да пия преди да ожаднея. Тя, водата, дарявала живот. Нашите тела са съставени от 75 % вода. Клетките ни функционират благодарение на водата и солите. Ние сме едни вечно презареждащи се батерии, казано по образен начин.
Ядях плодове и зеленчуци, но никога не съм следяла дали са основна част от менюто.
Не се замислях какво са всъщност въглехидрати, мазнини и протеини. Не съм мислила, че е нужен баланс между тези три групи и че липсата или прекаляването, на която и да е от тях води до проблеми. Въглехидратите били прости и сложни. Протеините били растителни и животински. Мазнините също били сатурирани и несатурирани – променят или не структурата си при топлинна обработка. Имало и омега мастни киселини, чиито пропорции също били важни.
Ах, и този проблем с пълноценни и непълноценни протеини. Къде се криел ключа към палатката в аминокиселините, от които нашият организъм си изработва собствените белтъци. Има такива аминокиселини, които нашите тела си произвеждат и такива, които си набавят само от храната. Първият вид аминокиселини се наричат заменими, защото нашето тяло може и само да си ги синтезира. Вторите се наричат незаменими (телата ни не могат да ги синтезират). В този смисъл при дете с алергия към толкова много неща (като моето) се оказа, че киноата и алое вера са добър източник на всички незаменими аминокиселини.
Разбрах и че мога да определям колко големи да са порциите ми с помощта на дланта и петте ми пръста.
Мислех, че фъстъците са ядки, а те били бобово растение, което събира отровите от почвата.
Сигурна съм, че знанията за храненето, които придобих се дължи на факта, че се срещнах с проблема алергия и как да нахраня алергичното си дете.
Коментирайте какво научихте вие благодарение на алергичните си деца.