Нашата история
Откакто малкият ми син има проблем с алергиите, аз търся причината, а не само да замазвам симптомите. Затова пробвах хомеопатия и фитотерапия, а официалната медицина си я оставих за спешни ситуации.
Търсих решение и така стигнах до семинар на доктор Мария Папазова. Там се потвърди разбирането ми, че първо ние не сме само тяло, а всъщност сме тяло, дух и душа. Всъщност ние имаме 12 тела. Физическото е само едно, другите са енергийни. Да не можем да ги видим, ама си ги имаме. Второто нещо беше, че водата, храната са важни за тялото ни, но не можем да пренебрегнем и нашите чувства.
Третото нещо, което научих от нея вече при посещение беше, че може да ни се въздейства енергийно и да се правят магии. Не ме е пращала при никого да разваля магия на мен или семейството ми. Според нея и мен връзката с Бога и развалянето на магии е лична работа на всеки от нас. Всъщност ние българите сме наследили обичай – наричане на вода, от нашите предци. А, какво е наричането на вода? Магия! Как се разваля магия? С магия!
До тук спирам с магиите. И продължавам с другите неща, които освен че тя сподели и аз прочетох наскоро в книгата на д-р Василка Юрукова „Живот без алергии? Мисията възможна“. Не бях се замисляла, че за една консултация доктор Папазова ми е открила толкова истини без обясненията, които има в книгата.
Тя провери какви инфекции има детето ми. Едната беше бактериална – стрептококова, другата беше паразитна. И за двете изписа лечение – хомеопатия и противопаразитен препарат на растителна основа.
Провери и за хистаминова непоносимост, която също се оказа, че има детето ми. За нея знаех. Бях го открила на принципа проба – грешка и малко четене за храните.
Препоръча хранителни добавки, шуслерови соли и диета, която се оказа, че съм я налучкала пак на принципа проба – грешка. Наблюдавах внимателно как реагира на всяка нова храна и захранвах бавно.
Провери и колко витамин Д и витамин В12 (за ефекта на В12 при Христо прочетете тук) има детето. Оказа се, че стойностите им са доста ниски.
И още на семинара говори колко здравето ни зависи от чувствата ни и от начина ни на живот. Човек може да си помогне в промяната на характера чрез прием на капки на д-р Бах. Разказвала съм как капките от зелено орехче промениха отношението на Христо за ходенето на градина.
Ако някой пита, защо детето ми все още има алергии? Ще си призная, че от страх, а може би и от разсеяност и мързел, не съм приложила всичко на 100 %.
Алергия и емоции
Нека обясня и малко за връзката между емоциите и алергиите.
Алергията не е изолиран проблем на тялото.
Посланието на алергията е: Животът ме плаши със своите конфликти. Чувствам се слаб и виновен. Реагирам възбудено и съм яростен, че присъствам тук. Този свят не означава нищо за мен, но не се решавам да протестирам открито. Придобивам усещане за сила единствено когато принуждавам околните да се съобразяват с мен.
Добре е старото послание да се смени с ново, което да гласи: Трябва да правя разлика между приятели и врагове и да знам, че съм добре защитен. Нищо човешко не ми е чуждо. Знам как да използвам своята чувствителност и се откривам за нови дразнения. Смело навлизам в живота.
Алергиите възникват първо на ниво психика и емоции, а след това идва и физическият дисбаланс.
Нарушенията на психоемоционалното равновесие се причинява от наличието на вече остарели и ненужни модели на мислене и поведение. Това води до вътрешен конфликт и напрежение у човека. Неудовлетвореността от справянето с ежедневието и неумението да прощаваме на себе си и другите оставя следа в нашето енергийно тяло. Чувствата за жертва и вина според Сергий Лазарев, са агресия към себе си, другите и вселената.
Ако анализирам как се чувствах между Коледа и Нова година, бих казала притеснена и малко раздразнена. Причината беше, че когато отиваме при роднини не мога да държа Христо изцяло на диетата му. Което се отрази на мен повече отколкото на него. От пубертета имам проблем с кожата на дясната ръка – става груба, а понякога се цепи и кърви. Покрай милото ми момче разбрах, че глутенът и млечните ми влияят. Но в един момент се оказа, че нямах проблем от консумираните храни. Докато не настъпи чувството, че съм жертва на обстоятелствата или пък че не се грижа добре за детето си след като не издържам на сълзите му и му позволявам да яде, каквото му харесва. Ето я връзката между стар и ненужен модел на поведение и проява на алергична реакция.
По въпроса за бебетата, които имат здравословни проблеми (не само алергии) доста съм мислила и търсила информация. Всъщност едно току що появило се на белия свят човече от какво може да е недоволно или пък да е обидено на някого. Тук идват и въпросите: Дали ние си избираме родителите или не?, Дали ние си избираме къде да се родим?. Има ги и двете мнения, за нито едно от тях няма научни доказателства. Съществува ли и карма? Дали наистина преди да дойдем на Земята не си поставяме цели и неща, през които да преминем, за да се научим да обичаме и прощаваме, да разберем за причинно следствените връзки.
От друга страна до 3-тата си година детето е свързано много силно с майка си на духовно ниво. Така че е възможно проблемите при детето да са се зародили по време на бременността в зависимост от преживяванията, мислите и чувствата на майката по това време.
Питам се каква е била бременността ми и какви чувства съм имала. Всъщност не знаех дали детето ще се появи на бял свят. Изпитвах страх. Страхът интоксикира червата.
В червата е 80% от имунната ни система или иначе казано чувството на страх уврежда червата и оттам естествено имаме проблеми със здравето. Д-р Юрукова в книгата си твърди, че „Обичайно алергиите като физическа последица от силен емоционален шок се развиват около година-година и половина след изживения стрес“. Осъзнавайки и освобождавайки се от емоционалния товар, ние лекуваме душата си.
„За да сме здрави и да се чувстваме добре е важно да се освободим от чувството на вина и от чувството, че сме беззащитни жертви. Протичането на алергиите се променя, когато осъзнаем модела на поведение, който следваме, и намерим сили да простим на себе си и другите.“[1]
Прошката е най-силното лекарство за душата, а в последствие и за тялото.
И пак стигнах до прошката. Всъщност много често или се държим като жертви или пък виним себе си.
Откакто прочетох „Абсолютната неограниченост“ на Джо Витале и д-р Ихалекала Хю Лен, се питам кое е това нещо в мен, което предизвиква моите реакции спрямо хората. Вглеждам се в себе си и се питам дали се мисля за жертва или пък съм прекалено критична към себе си. След това прощавам на този срещу мен или пък искам прошка от себе си. Хоо поно поно много пъти ми помага и е един от начините да помогнем на себе си и децата си чрез молитва и прошка.
Друга книга, която ми повлия е „Лечебният код“ на д-р Алекс Лойд. С прилагането на Лечебният код запека на Христо изчезна за три дни. Помага за промяна вътрешната нагласа и освобождаване от емоционалния стрес.
В заключение ще споделя с вас, че всеки избира как да реагира на нещата около себе си. Не съм перфектна. Много често греша, но пък и се уча от грешките си. Не мисля, че и другите са перфектни. Въпрос на избор е дали ще простя или ще тая в себе си гняв, вина, омраза.
Източници:
- Живот без алергии? Мисията възможна. Юрукова, В., „Медлайн“ – Пловдив, 2018 г.
- Диагностика на кармата 1-12, Лазарев Сергей
- Абсолютната неограниченост, Витале, Д., Лен Х. И., „Локус Пъблишинг“
- Лечебният код, Лойд, А., Джонсън, Б. Хермес, 2010 г.
1 thought on “Алергиите, астмата, атопичния дерматит – една различна гледна точка 1: Алергии и емоции”