Прошката като част от холистичното лечение

В България си имаме празник на прошката – Сирни заговезни. В някои райони на страната има традиция седмицата между Месни заговезни и Сирни заговезни да се ходи при роднини и да се иска прошка. Не съм разбрала защо по-младите първи трябва да поискат прошка. Това няма особено значение за мен. По-важното е, когато се почувствам засегната, обидена да мога да простя и без лицето Х да ми поиска прошка.

В Библията също се говори за прошка и в Стария и в Новия завет. В Корана също е отделено място на прошката. Най-вероятно това важи и за всяка религия. Едва ли е случайно.

Когато ходихме при д-р Папазова, след консултацията тя ми прати имейл с указания какво да правя, за да се подобри здравословното състояние на детето ми. За моя най-голяма изненада имаше прикачен файл с име:”Молитви за прошка”.

До тогава не се бях замисляла какво означава приказката, която съм чувала от татко и мама, когато някой ме нарани:”Прости му, Боже, той не знае какво прави.” Сетих се и че в хоо поно поно има: “Моля те, прости ми”. И слушах теми за прощаването и всеопрощаването. Четох и притча за най-трудната прошка.

Всъщност се питам има ли значение дали прощаваме на другите и себе си или таим злоба, гняв, желание за отмъщение. Оказва се, че има. Да не простя означава да нося товар. Означава, че аз съдя другия. Все едно съм била в неговите обувки и знам всичко на света, може би се мисля и за съвършена. Чувството ми за справедливост изобщо няма нищо общо с вселената, а само с моите вътрешни убеждения. Но като човек, който спазва правила, педантичен е и критичен ми се случва да съдя другия, да си мисля кое е правилно и кое не. И изобщо забравям, че има една сила, която наричам Бог, която се грижи за равновесието във вселената. Тази сила знае най-добре от какво се нуждаем, за да се издигнем до следващото ниво на съзнание и възприятие на света. Този Господ знае кога егото ми преминава нормалните граници (които аз не познавам) и ме връща на мястото ми.

Много често ми се случва да оценявам нещата като добри и лоши. Но пак съм забравила, че това е от позицията на жертва и е свързано с моите възприятия. Не са ли всъщност “лошите” събития в живота ни тези, които ни карат да се пробудим, които ни водят до значимите промени в живота ни. Ако сина ми -Христо, не беше с алергия и дерматит, изобщо нямаше да се сетя, че има Бог, че аз съм объркала нещо в отношението си към света. Нали нашите съдби са преплетени. Нужно ли е да мисля дали детето има да прощава на някого нещо. Едно бебе на кого има да прощава и за какво. Но тези около него може да са забравили за любовта и единството на хората. Да са се нагърбили с горчилката на отмъщението, гнева и искането за справедливост.

Можем да погледнем от друг ъгъл на умението да прощаваме. Ако разберем, че нищо не е случайно, че всичко е подредено, както трябва. Тогава ще светне лампата, аз се уча, това са уроци за мен. Добре ли е да нося горчилката или да се освободя, да се чувствам лека и благодарна за живота си.

Прошката ми даде:

  • спокоен сън;
  • свобода да съм господар на чувствата си;
  • да съм лидер/победител в живота си;
  • по-добро здраве;
  • подобри взаимоотношенията ми с околния свят.

Тъй като ние виждаме картината само според нашия мироглед, не означава, че единствено и само умението да прощаваме ще ни донесе перфектното здраве, но е едно от стъпалата към радостния живот.

Да простим на себе си е едно от може би най-трудните неща. Склонността ни да се критикуваме и подценяваме идва и от обществото, в което живеем. Все се сравняваме с някой, да сме по-добри, по-богати, с по-хубави дрехи, по-бързи бегачи, да сме супер майки с подредени и чисти домове, да е сготвено, децата и съпруга да са обгрижени. А забравяме, че е най-добре да измерваме собствения си напредък. Забравяме и за най-ценния капитал в живота. Това, което на всички ни е дадено по-равно, е времето. Всеки от нас решава как да го инвестира. Включително може да се инвестира и в отделяне на време да погледнем дълбоко в душата си и да простим на себе си и околните.

Предлагам ви и една молитва, която да ни припомни, че сме едно цяло и че има кой да се грижи за нас:

Нека никога не се поколебае в нас знанието за това, че всичко на света е подчинено на Божествения ред и произтича в съответствие с Божествения замисъл – така, както е било, е и ще бъде винаги.

И нека да ни бъде дадено искрено да се смирим с тази истина, независимо от това дали го разбираме или не.

И нека нашето съзнание да се слее с чувствените ни усещания за  Божествената част от нашето същество и влезе във връзка с нея, прегръщайки всички и всичко, за да можем с цялата си душа да почувстваме и с пълна искреност да казваме, че ние сме Едно !  

Препоръчвам ви и книгата “Отвъд волята” на д-р Алекс Лойд, в която има 12 утвърждения, които да помогнат да се обичаме такива, каквито сме.

Ако информацията на сайта, е полезна за вас. Може да подкрепите съществуването му чрез дарение:





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.