Предизвикателството: Храни се, както се храни алергичното ти дете

При малка част от децата с алергии съществува проблем с алергия към много храни. В следствие на това тяхното хранене е по-еднообразно и може да се стигне до хранителни дефицити.

Христо е едно от тези деца. Все още заради алергични реакции към бобови храни, ядки, яйца, мляко, месо, риба, мъхести плодове и някои други храни, храненето му е доста ограничено. За компенсация на дефицитите пие хранителни добавки.

Храненето вкъщи

Обикновено повечето семейства закусват, обядват и вечерят. Може да има и следобедна закуска.

Сутрешната закуска, ако трябва да е еднаква за всички би се състояла от плодове – сурови и сушени, слънчогледово и тиквено семе, киноа. Но пък Христо семки яде сурови само в салата. Киноата предварително сварена и добавена в салата или в безглутенов, безмлечен, безяйчен кекс. Ето еднаква закуска за всички за два дни от седмицата.

Обядът и вечерята за Христо се състоят от салата и супа или яхния. Повечето пъти всички консумираме една и съща салата. Естествено, ако искам да ядем например ряпа, от която Христо се обрива се правят две салати. Има и други ограничения по отношение на салатите. Супите и яхниите се състоят от различни комбинации от лук, чесън, праз, морков, тиква, пащърнак, червено цвекло, тиквички, зеле, броколи, карфиол, домати, чушки. Може да добавя и киноа като източник на протеин. И тук за два дни от седмицата е решено ще ядем едно и също.

Следобедната закуска често е сурови, сушени или печени плодове, плодово пюре.

Останалите 5 дни обаче се питам дали е добре за всички ни да не ядем грах, боб, леща, нахут, ядки, праскови, кайсии, горски плодове, коприва, рукола, ориз и картофи, елда.

Храненето навън

Храненето навън за мен е доста стресиращо. Всеки път, когато седнем в ресторант, предупреждавам сервитьорите да няма следи от други храни. От друга страна, въпреки че има отбелязани алергените и дори безмлечни и безглутенови ястия, се оказва, че все има нещо, което не е подходящо за малкия ми син.

В детската градина няма как да му съставят отделно меню или пък да му отделят порция преди да застроят супата, защото в нея често има и друг продукт, който не може да яде Христо заради алергията си. Опитвам се да правя поне за обяд подобни манджи. Но има седмици като тази, в която няма особено как да наподобя менюто. Обедното меню се състои от супа леща и риба със зеленчуци, пиле фрикасе и супа от зелен фасул, зеленчукова супа и пилешка яхния и други подобни, които Христо не може да консумира. Дори и зеленчуковата супа има грах, който не е подходящ за него. Сутрешната закуска изцяло не става. От следобедната закуска най-много да може да хапне банан. Което означава, че са нужни закука, обяд и следобедна закуска, които му приготвям аз.

Много съм благодарна на персонала в детската градина, който се грижи за него. Винаги се съобразяват с особеното хранене на детето ми и му дават плодове и зеленчуци, които може да яде и са част от втората закуска или обяда.

Излизайки на дълга разходка се подготвям с нарязани плодове според сезона, моркови или краставици. Да си призная бързите закуски и без да имам алергия не са най-добрият избор, който мога да направя.

Други особености

Може би големият ми син се чувства пренебрегван понякога. Рядко готвя любимите му неща особено пък, ако в тях има картофи или ориз. Христо обича да яде картофи и ориз, макар че се обрива от тях. Оказва се, че това са единствените храни, за които може да се разплаче и да крещи, ако вкъщи ние ги ядем, а на него не му даваме. Дори имаше момент, в който след като го прибера от детска градина съм плакала заедно с него, защото на обяд другите деца са яли картофи. Чувствам се безсилна в такива моменти.

Татко им няма претенции относно храната. Не се оплаква и даже може и сам да сготви, когато не съм смогнала с всичките ястия 🙂

Има хора, които са вегани цял живот и доживяват до дълбока старост. Гледала съм и филми, за хора, които нито пият вода, нито ядат храна, а гледат слънцето и така си живеят. Но за синчето си видях, че не пиенето на вода го води до обезводняване. Така че не съм особено обнадеждена, че има хора, които се “хранят” от слънцето.

Когато бях дете, моите родители се грижеха да съм нахранена. Мама готвеше вкусно и разнообразно. Татко ни питаше дали сме яли по сто пъти, когато закъснееше след работа. Та в мен се е отпечатало разбирането, че трябва да се храним разнообразно и достатъчно. Като консумирахме и месо, яйца, риба.

След като Христо се оказа алергичен аз започнах да се интересувам от вегетарианство, веганство и суровоядство. Представите ми за храненето се преобърнаха. Включително започнах и да си правя анализ как се отразява на мен храната, която консумирам.

Предизвикателството да се храним всички с едно и също не съм осъществила. Изхождайки от факта, че всеки от нас се нуждае от разнообразно хранене и тялото му има специфични нужди. Например пролетно време ми се ядат коприва, спанак, лапад, маруля, за които зимно време не се и сещам. Просто се опитвам да консумираме достатъчно сурова храна и да си я приготвяме главно вкъщи, колкото и време да ми отнема това.

Всяко събитие в живота ни може да оценяваме като положително или отрицателно, да намираме предимства и недостатъци. Но в крайна сметка, то е такова каквото е. Нашите оценки не го променят. Може или да го приемем и да творим или да се борим.

Ако ви е полезна информацията, която споделям, може да подкрепите съществуването на сайта чрез дарение:





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.