Децата, родителите и границите

Случвало ли ви се е да се ядосате на детето си, че не спазва правилата? На мен ми се е случвало. И установих, че има правила, които съм определила, но аз самата ги нарушавам понякога. Което пък води до объркване при децата – защо един път може, а друг път не може.

Всъщност дали винаги обмисляме правилата добре преди да ги наложим? Или понякога в момент на яд казваме нещо, което за нас самите е прекалено строго и ограничаващо.

Добре обмислените правила и непоклатимостта на възрастните в спазването им е полезно за децата. Това създава сигурност у самите малчугани и се отразява на поведението им в положителна посока.

Веднъж чух следната история: Баба и дядо, които гледат внука си отиват при психолог и споделят, че детето е невъзможно. Постоянно иска нови неща, които да прави или притежава и изобщо не зачита мнението на баба си и дядо си. Бабата и дядото споделят, че винаги вървят след него и на всичките му прищевки угаждат. А психологът ги попитал: “Какво очаквате от детето след като сте го оставили да си прави, каквото си иска?” То всъщност е несигурно и плахо. Но това се отразява в поведението му като постоянно търси вниманието на баба си и дядо си, за да се чувства в безопасност. То не се е свило в някое ъгълче и да бездейства.

С времето способностите на децата ни да се пазят и разбиранията им до какво водят техните действия се подобряват. И правилата се променят, но това става не за ден – понякога е за половин година, друг път за година или няколко години. Като например на много деца им е интересно да бъркат в контактите с пръсти и други предмети между прохождането и 3 годинки (а за някои може и 4 годинки). Тъй като знаем, че това застрашава живота им, ние слагаме капачки на контактите и забраняваме да ги пипат. Но това правило не е нужно за 8 годишно дете.

Понякога се карам на децата, защото съм нарушила сама правило, за да ми е “по-лесно” за момента и съм разрешила нещо забранено. И това “по-лесно” ми се връща, защото детето вече знае мама казва, че не може да правя това, но ми разреши веднъж може да се повтори.

Има правила, които спазвам винаги, защото са важни за мен. Като правилото, че когато отидем на басейн – аз сама с децата, те стоят на шезлонзите и чакат, докато аз плувам. След това вече могат да влизат във водата, защото ще ги наблюдавам и ще играя с тях.

Всички правим грешки. Но забелязвам, че децата са по-сигурни, когато ние предварително обмисляме правилата и винаги ги спазваме. Така мрънкат по-малко и също са по-спокойни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.