Щастливи ли са децата ни?

Какво е щастието?

Щастието не е нещо, което можем да докоснем и да видим, не можем и да го купим.

Но често се замисляме дали децата ни са щастливи. А от какво зависи щастието им-от пари, от играчки, от притежания, от приятели? Едва ли. Всеки път когато се направи проучване дали сме щастливи, в световен мащаб се оказва, че най-щастливите хора са в страните с най-малко придобивки.

Дали не сме замъглили мозъците си и не сме се заблудили в търсенето на още и още неща? Започнах да наблюдавам децата-моите и тези около мен. Колкото са по-сериозни родителите, толкова по-бързо “порастват” децата и придобиват вида на родителите. Колкото по-радостни и не задълбочени в ежедневните дреболии пък са родителите, толкова по-радостни са децата.

Малките деца, бебетата и възрастните

Малките деца и бебетата се усмихват много по-често от нас. Защо? Ами те просто се забавляват. Знаят как да ни разсмеят, смеят се непринудено. Много по-лесно е да разсмееш малко дете, отколкото възрастен.

Често съм си мислила това не е смешно, то е сериозно. Кое му е сериозното? Как не виждам това, на което се смеят децата? Как да го видя като още от девойка си мислех колко е важно това и онова? Не си задавах въпроса: “Какво ще стане, ако не се сготви, изчисти, не си науча уроците? Ще свърши ли светът?” Ех, да ги бях задавала! Щях да разбера, че над 90% от сериозните неща за мен и да не се случат така, както искам, светът няма да свърши.

Сега се опитвам да се смея с децата. Да търся веселата страна на нещата. Да покажа на децата, че щастието не е само когато получат играчка или някакъв предмет. Все пак щастието зависещо от предмети и определени случки, трае 3 минути. Да сме щастливи зависи от възприятията ни. Сутрин ставам и виждам слънцето, чувам птиците, правя разходка и дишам. Защо да съм щастлива, та това са дадености? Да, ама като видиш някой с нарушено зрение, нарушен слух, трудно дишане, трудно се придвижва, може пък да си дадеш сметка, че си богат с това, което имаш и смяташ, че ти е дадено по право.

Силата на пълноценното време

Щастието на децата ни не зависи от това дали ги обграждаме с лукс, а от пълноценното време прекарано с тях-от смеха, от игрите заедно, от разходките, от общите дейности и дори от разхвърлената къща.

Ако се чувстваме щастливи, е по-вероятно и децата ни да бъдат. Виждаме ли, че сме благословени има шанс и децата ни да се видят благословени. Покажем ли им, че когато ни е най-трудно, учим най-много, може и те да го разберат.

Не можем да определим изборите, които ще направят децата ни, но можем да сме отговорни за собственото си поведение. Можем да им покажем, че е избор да си щастлив.

А вие и вашите деца щастливи ли сте? Как постигате щастието? Споделете своята история.





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.