Очакванията и самият живот
Със започването на училище очаквах да имам повече време, защото децата не са с мен вкъщи. Но реалността се различава от очакванията понякога. И при мен се случи така.
Оказа се, че съм по-натоварена, отколкото лятото с две деца вкъщи. Животът не се вписва в нашите граници. Шарен е и може да преобърне представите ни.
Най-ценното, което имаме е времето. Всички майки днес освен майки и домакини се развиват и професионално. Управлението на времето се оказва от ключово значение. Самото напрежение от безкрайния списък със задачи при мен понякога е огромно. Питам се защо? Защото искам да помогна, колкото се може повече на всички вкъщи да са добре и да свърша сама задачите. Ако можех за 7-8 часа да напазарувам, да сготвя, изчистя, свърша служебните ангажименти, откарам децата по техните мероприятия, да направя 10 000 крачки, щеше да е върхът.
Всяко нещо си изисква своето си време.
Има ли трикове, които все пак пестят време?
Прикрепяне на задачи една към друга
Домашните задължения, ако могат да се комбинират е добре и пести време. Например да пусна пералня и да сложа нещо да се сготви. А през това време може да поработя.
Сутрин, докато си мия зъбите да си кажа утвържденията за деня. Докато тренирам да гледам или слушам нещо, което ме образова в интересна за мен тематика.
Многото задачи едновременно не са препоръчителни
Установила съм, че ако правя две неща заедно съм много по-бавно, отколкото да ги свърша едно след друго.
Пълна концентрация върху всяка отделна задача
Това означава, че съм изключила фейсбук, месинджър, вайбър и други такива. Поглеждам ги в паузите между задачите. Наруша ли този принцип и времето отлита.
Създаване на рутина, където е възможно
Правенето на график и превръщането на част от дейностите в рутина са неща, които помагат при свършване на задачите. Да знаеш от колко до колко работиш, кога тренираш, кога децата тренират, кога готвиш те вкарва в коловоз, но създава навици. А изграждането на полезни навици изисква време и усилия. Отплаща се със спокойствие и удовлетвореност.
Делегиране на задачи
Тази част ми е най-трудна и я включвам само когато наистина не мога да се справя с всичко от списъка. Мисля, че е грешка, че не търся по-често помощ от децата и съпругът.
Ползване на “умни” уреди в домакинството.
Да ползваш отложения старт на пералнята, да имаш печка или котлон с таймер, съдомиялна, кукър, роботи за почистване и всички други улеснения на съвременния свят е нещо, което освобождава време.
Естествено е нужен малко опит с уредите за готвене, но пък след това слагаш манджата включваш таймера и вършиш нещо друго и ястието не загаря, защото си бил зает с друго.
Ползване на домашна помощница и/или готвачка
А ако пък можете да приемете, че някой вместо вас може да се погрижи за чистенето, пазаруването и/или готвенето, ще ви се освободи доста време. За мое голямо съжаление не мога да си представя, че някой друг ще ми влезе в кухнята. Не става въпрос за пари винаги. Предпочитам да включа децата и таткото, където е възможно. Защото в живота има не само работа/училище и забавления. Всички знаем, че имаме нужда и да се нахраним, измием, да си почистим, изперем. И дали децата ни ще са готови да се погрижат за себе си, когато напуснат дома ни, според мен зависи от нас и дали сме им помогнали да изградят навици.
Почивка
Отделянето на време за: почивка, медитация, съзнателно дишане, ядене, взиране в околния свят, достатъчно сън, укротява и избистря ума. Утвържденията като “Всичко се нарежда по възможно най-добрия начин. Времето ми стига за задачите. Господ си знае работата. Аз съм спокойна.” заедно с дълбокото дишане вършат чудеса за мен.
Винаги, когато минавам през трудни периоди за мен, благодаря за тях. Благодаря и за помощта, която идва при мен. Вярвам, че съм родена под щастлива звезда и че Бог се грижи за мен.
Какви са вашите трикове да се справяте със стреса? Споделете в коментар!