Началото
Станала си майка, радваш се на бебето или пък си депресирана от промяната в живота си. И двете състояния са нормални. Просто промяната на живота ни при появата на дете може да е доста стресираща. Но още по-стресиращо е, ако детето ти има някакви здравословни проблеми. Естествено дори и един грип е много стресиращ за родителите, а какво да говорим за алергии и атопичен дерматит. А като се сетим, че има деца в още по-тежко положение, думите не стигат…
Приемането или примирението
След първоначалния шок и посещенията по лекари, страничните ефекти от лекарствата (често има такива), тежките диети, които спазваме и непрестанните грижи и напрежение около отглеждането на дете със здравословен проблем, идва приемането и примиряването. Но това често е само външно, защото искаме да помогнем на децата си да не страдат. Пътят, който избираме, за да намалим техните страдания си има цена. Тази цена не се вижда, но се плаща и то не с пари. А как може би някой ще запита?
Каква е цената
Ето как:
- Детето не спи и ти не спиш. Това е години наред.
- Детето може да яде 6 неща, от които не се обрива, а ти мислиш за разнообразно хранене и се питаш как ще расте това дете.
- На детето кожата му е разранена – отиваш на лекар и той ти изписва мазила. Спираш мазилата става по-лошо положението. Следва пак посещение при лекаря. Той ти дава нова рецепта. И така продължаваш, докато не се открие правилният медикамент или не се откажеш и започнеш да пробваш бабините мазила и билки. И пак не е сигурно, че ще има успех. Но за всяко нещо, което ти кажат се хващаш като удавник за сламка.
- Ако кърмиш и се установи алергия, спазваш диета. Диетата понякога може да е много ограничаваща. Но никой лекар не може да прецени точно колко да е ограничена – дали трябва да спреш само животинските продукти или всичко, което е набедено за алерген. Може разбира се да изключиш само нещата, към които детето е алергично според теста за алергии. И ако пак се обрине или се разрани кожата просто лудваш.
- Пораства детето и тръгва на ясла/градина/училище. Отиваш и говориш с директора на институцията, в която ще е детето ти. Все пак трябва нещо да яде или поне персоналът да знае какво може и какво не може да яде детето. В някои случаи ще ти предложат специално меню – за някои деца е подходящо, за други – не. Това е нормално. Няма универсални решения при алергични деца. И може да се наложи да му готвиш и носиш храната до детската градина/училището.
- За детската градина е нужно да има и имунизации детето. Ако не са сложени, обикаляш за документи, които го освобождават от имунизиране.
- Ако пък обявят пандемия, тогава за алергичните деца, които кашлят и имат сенна хрема, става не мислимо да ги пускаш на детска градина/училище. Защото видиш ли твоето дете ще зарази останалите. Не мисля, че има родител, който може да тества детето си всяка седмица за вирус.
- А когато диетата и изписаните медикаменти не работят при твоето дете и виждаш повече негативи отколкото ползи, отделяш време за самообразоване в областта здраве-хранене, спане, хранителни добавки, билки, гладолечение, суровоядство, витамини и минерали и т.н.
- Изострено внимание към детето до степен да наблюдаваме всяка пъпка.
- Следене за чистотата на храната от алергени. Освен че четем етикетите, готвим много внимателно. Защото имаме и съпруг и друго дете/деца, които не са на диета.
- Учим децата си, когато са навън да не приемат храна, без да питат какво съдържа. И все пак децата са любопитни и никога не е изключено да искат да опитат от храната на друго дете.
Радостната новина и печалбата
Често, когато кожата на децата ни се оправи и започнат да ядат всичко, се чудим дали това е истина. Зоркостта ни продължава още известно време.
Но това е началото на нов път за детето и нас. В следствие на нашето търсене на решения сме променили отношението си към живота, храненето, движението, пиенето на вода, дишането. Научили сме се да сме благодарни за днешния ден, че децата ни са около нас, че растат. Можем да се отпуснем и да не следим стриктно дали няма да замърсим храната с мляко, яйце или нещо друго, към което детето е алергично.
Това е пътят, който извървява една майка с дете с атопичен дерматит. От радостта, че има рожба през неуморните действия за добро здраве на детето й до радостта, че детето вече се храни пълноценно и има здрава кожа.