Атопичният дерматит е едно от най-честите хронични заболявания на кожата. Засяга от 18% до 25% от децата и от 2% до 10% от възрастните в индустриализираните страни. В 50-75% от случаите се съчетава с други алергични заболявания като бронхиална астма и алергичен ринит. Могат да бъдат засегнати дори и очите с атопичен кератоконюнктивит, а в някои от тежките случаи може да се образува субкапсуларна катаракта. Около 45% от всички случаи на атопичен дерматит започват през първите 6 месеца от живота на пациента. При 70% от децата се постига спонтанно преодоляване на заболяването преди тийнейджърска възраст.
Атопичният дерматит е сложно заболяване с генетично предразположение, взаимодействие между дефектен вроден и придобит имунен отговор, отключвано от фактори на външната среда. Открити са мутации върху няколко различни хромозоми, като някои от тях се припокриват с тези на псориазиса. Ако пациентът има родител с атопичен дерматит, рискът за развитие на кожни симптоми при носителите на такива мутации се увеличава.
Клиничната картина варира според възрастта. Често могат да бъдат наблюдавани три възрастови стадия на заболяването:
1. От 0 до 3 години
Първите обриви са по бузите и скалпа и могат да наподобят себореен дерматит. По окосмената част на главата и зад ухото се появяват плътно прилепнали кори. Около устата и долната челюст на детето могат да се наблюдават зачервявания, които най-често са резултат от бебешката храна или слюнка. Телцето и крайниците на детето са сухи. Могат да се появят струпвания на ситни, групирани пъпчици, наподобяващи “гъша кожа”. Върху тези обриви се образуват зачервени, залющени плаки, които по-късно прогресират в детски атопичен дерматит. Сърбежът се появява няколко седмици след обрива и се забелязват следи от разчесвания.
2. От 3 до 10 години
Кожата остава суха, обривите се разполагат в сгъвките, тила и задните части на крайниците, сърбежът е силен.
3. Над 10 години
При подрастващите и при възрастни пациенти сърбежът присъства през целия ден и се влошава през нощта, водейки до нарушаване на съня и качеството на живот. Обривите се оголемяват, могат да покафенеят, разпръснати са по цялото тяло. Наблюдава се изтъняване на крайната трета на веждите. При по-тежките случаи лицето е равномерно зачервено, а врата и горната част на гърдите могат да бъдат неравномерно оцветени (поради което изглеждат като мръсни).
Причините
Продължават споровете относно причините и механизмите на заболяването: “от вътре навън” или “отвън на вътре”. Според тезата “отвътре навън” първичният дефект е в нарушение на имунната система (отвътре), което води до повишена реактивност на организма, а промяната в кожната бариерна функция (навън) е последствие от локалното възпаление. Според тезата “отвън на вътре”, съществува дефект в кожните клетки (отвън), а повишената имунна реактивност (навътре) е следствие от този дефект.
Повърхностният кожен слой има роля на физическа и химическа бариера. Той пречи на изпаряването на водата от по-долните слоеве на кожата и има антимикробно действие. Дефектният повърхностен кожен слой позволява по-голяма загуба на вода, характерен белег за атопичния дерматит. Антимикробната бариерна функция също е нарушена. Основното научно откритие за разгадаване механизма на заболяването е намиране на мутация в ген, отговорен за синтез на белтъка филагрин. Този белтък играе ролята на цимент и слепва отделните клетки. При разграждането му неговите молекули привличат вода. При пациентите с атопичен дерматит слепването между клетките е силно намалено, както и привличането на водни молекули.
Повишеното изпаряване на вода и намалената способност за задържането й се дължи също и на намалените нива на други клетъчни компоненти, наречени церамиди. Причина за тяхното изчерпване е ускорената работа на ензим, който разгражда субстанциите, от които те са съставени. Това не само нарушава бариерните функции на повърхностния слой на кожата, но и отключва каскада от възпалителни клетки, които могат да поддържат хронично възпаление.
Открита е и друга мутация в ген, който отговаря за синтеза на белтък, подтискащ каскадата от имунно възпаление. При пациенти с атопичен дерматит този белтък има намалена активност и организмът реагира на въздушни и хранителни алергени с бързо възпаление.
Други два ключови белтъка с антимикробно действие също имат намалена активност. Единият е силно активен срещу Staphilococcus aureus, а другият е активен срещу бактерии и гъбички. Колонизацията от Staphilococcus aureus е честа при тези пациенти, както върху самите обриви, така и върху здрава кожа.
Източник: Клинична имунология и алергология, 3. издание, Оксфорт
