Не познавам човек, който да не обича пица. Моят малък син навън никога не е искал да хапне пица, но вкъщи иска да е като другите. Затова мама рови, рови и прерови рецепти, за да разбере, че 99% от рецептите имат яйце в блата. Но това не ни устройва. Накрая попаднах на рецепти на Надя Петрова и на Vanilla Kitchen, в които беше добавен картоф. То картофът също не ми е много любим, защото от повечето Христо се обрива, но реших да пробвам.
Та рецептата за блата включва следните продукти:
– 1 ср. голям картоф
– 1,5 ч.ч. безглутеново брашно (аз ползвам царевично)
– 1 с.л. оцет
– 2 с.л. зехтин
– сол на вкус
– риган или друга подправка
Начин на приготвяне:
1. Картофът се обелва, нарязва се на големи парчета, сварява се и се намачква, докато е топъл.
2. В купа се изсипва брашното и намачканият картоф. Сместа се стрива, докато стане на трохи.
3. Добавят се солта и ригана.
4. В купата се сипват около 2/3 ч.ч. вода, зехтин и оцет. Замесва се тесто, което в началото ще лепне много и ще е много меко.
5. Тестото се изсипва върху набрашнен плот и месенето продължава, докато тестото стане жилаво, не лепне по ръцете, но все още е меко. Малко странно го описвам, ама не знам как точно трябва да се опише… ще го усетите!
6. Тестото се разточва върху добре набрашнен плот. Не пестете брашно, че инак ще залепне! Дебелината трябва да е от 0,5 до 0,8мм. Когато е готово се посипва отново с брашно и се пренася в тавата.
За отгоре:
Може да импровизирате според желанията и фантазията си. Аз сложих:
Намазах блата с домашна лютеница. Добавих нарязани на колелца маслини, кисели краставички и печени чушки.
Пекох първо на горно печене на 200º за около 10-15 минути, след това на долно за още 10 минути на 160º. Фурната се изключва, вратичката се отваря и пицата се изважда непосредствено преди консумация.
Бонус идея за блат: Може да приготвите качамак, който да разстелите, докато е топъл в чиния на тънък слой. Отгоре добавяте каквото ви идва на ум. В този случай не пека пицата. И е досадно, че не може да се отреже парче, което да се яде с ръце, но пък си е вариант, когато изборът на храни е малък при алергични деца.
И резултатът на края беше щастливо дете с пица в ръцете!
