Преди известно време помолих деца от 1-ви до 4-ти клас да нарисуват или напишат мечтите си. Беше ми интересно как си представят живота си след като завършат. За моя огромна изненада видях как само някои деца имат мечти (или по-скоро се осмеляват да ги споделят), а другите преписват. Потънали в света на телефоните и телевизията, задоволени във всяка сфера на живота си, спират да мечтаят.
Друга причина децата да не смеят да мечтаят за каквото и да е, е защото ние “зрелите” възрастни им казваме, че това или онова не е възможно. Така убиваме мечтите и срязваме крилете им.
Преди няколко дни гледах филма “Сладки грозничета” една от куклите имаше мечта да я избере дете и да си играе с нея. Тя не знаеше, че понеже им е сложен етикет грозни, няма да имат шанс да бъдат видени от децата. Важното беше, че има мечта, за която да живее.
Тя живееше с бляна си все едно вече и се е случил. Толкова силно вярваше в желания си живот, че успя да ентусиазира и други кукли, които да я последват. Накрая всички грозни кукли се обединиха и с любовта и съчувствието си към едно бебе робот спечелиха своето място при децата.
Ако децата ни не мечтаят и то за големи неща; ако не намерят страстта в живота си; ако не им показваме, че те наистина са важни за нас; ако сме толкова заети, че ни повтарят по сто пъти едно и също изречение; ако ги вкараме в нашите очи и им предаваме ограничаващите си вярвания; ако забравяме да ги хвалим, то какво очакваме да стане от тях?
Сериозни възрастни. Още на 8 години да са изгубили способността да се смеят. Да гледат на живота сериозно. И те са наше отражение. От всички технологии, с които са заобиколени, нямат възможност да скучаят. А в скуката се раждат мечтите. Докато се чудят какво да правят измислят различни неща, които често наричаме бели и пакости.
Често когато направят беля моите момчета, им се карам и не се сещах, че мога да ги питам: Каква е поуката от резултата, който са постигнали? Което ще провокира мисленето в тях за поуката от действията им. И ще имат смелостта да грешат съответно и да мечтаят, защото грешките ще ги водят до изводи кое работи и кое не.
А вашите деца мечтаят ли? И вие изпускали ли сте репликата: “Още си много малък и не разбираш”?
За щастие моите деца все още мечтаят и играят роли. Но за съжаление съм им казвала това е невъзможно.
А се оказва, че когато не знаеш, че нещо е невъзможно, може и да го осъщетвиш.
Ако ние имаме смелостта да мечтаем за велики неща и работим за постигането им, и нашите деца ще мечтаят и ще работят за сбъдването на мечтите си.