Какво е щастието?
Щастието не е нещо, което можем да докоснем и да видим, не можем и да го купим.
Но често се замисляме дали децата ни са щастливи. А от какво зависи щастието им-от пари, от играчки, от притежания, от приятели? Едва ли. Всеки път когато се направи проучване дали сме щастливи, в световен мащаб се оказва, че най-щастливите хора са в страните с най-малко придобивки.
Дали не сме замъглили мозъците си и не сме се заблудили в търсенето на още и още неща? Започнах да наблюдавам децата-моите и тези около мен. Колкото са по-сериозни родителите, толкова по-бързо “порастват” децата и придобиват вида на родителите. Колкото по-радостни и не задълбочени в ежедневните дреболии пък са родителите, толкова по-радостни са децата.
Малките деца, бебетата и възрастните
Малките деца и бебетата се усмихват много по-често от нас. Защо? Ами те просто се забавляват. Знаят как да ни разсмеят, смеят се непринудено. Много по-лесно е да разсмееш малко дете, отколкото възрастен.
Често съм си мислила това не е смешно, то е сериозно. Кое му е сериозното? Как не виждам това, на което се смеят децата? Как да го видя като още от девойка си мислех колко е важно това и онова? Не си задавах въпроса: “Какво ще стане, ако не се сготви, изчисти, не си науча уроците? Ще свърши ли светът?” Ех, да ги бях задавала! Щях да разбера, че над 90% от сериозните неща за мен и да не се случат така, както искам, светът няма да свърши.
Сега се опитвам да се смея с децата. Да търся веселата страна на нещата. Да покажа на децата, че щастието не е само когато получат играчка или някакъв предмет. Все пак щастието зависещо от предмети и определени случки, трае 3 минути. Да сме щастливи зависи от възприятията ни. Сутрин ставам и виждам слънцето, чувам птиците, правя разходка и дишам. Защо да съм щастлива, та това са дадености? Да, ама като видиш някой с нарушено зрение, нарушен слух, трудно дишане, трудно се придвижва, може пък да си дадеш сметка, че си богат с това, което имаш и смяташ, че ти е дадено по право.
Силата на пълноценното време
Щастието на децата ни не зависи от това дали ги обграждаме с лукс, а от пълноценното време прекарано с тях-от смеха, от игрите заедно, от разходките, от общите дейности и дори от разхвърлената къща.
Ако се чувстваме щастливи, е по-вероятно и децата ни да бъдат. Виждаме ли, че сме благословени има шанс и децата ни да се видят благословени. Покажем ли им, че когато ни е най-трудно, учим най-много, може и те да го разберат.
Не можем да определим изборите, които ще направят децата ни, но можем да сме отговорни за собственото си поведение. Можем да им покажем, че е избор да си щастлив.
А вие и вашите деца щастливи ли сте? Как постигате щастието? Споделете своята история.
