Учим ли децата си да правят добро? Какво означава добродетел?
От Уикипедия определението е следното: Добродетелта (на латински: virtus; на старогръцки: ἀρετή „арете“) е морално превъзходство. Добродетел е дадена положителна характеристика, смятана за морално (изключително) добра и поради това ценена като фундамент, като принцип и като добра в морален аспект черта, както и морално действие.
Тъй като сме християнска държава споделям и добродетелите според християнството: вяра, надежда, любов, състрадание и милосърдие.
Като пиша учим имам предвид показваме го с нашите действия. Човешкият вид, за да оцелява имитира поведение, не вярва на празни приказки. И съм сигурна, че всеки като се самонаблюдава, ще открие неща, които е възприел от родителите си – отношение към хората около нас, отношение към природата, начин на хранене, отношение към нас самите. Естествено, че някои неща сме ги променили с времето, защото сме пораснали и сме намерили по-добри подходи за нас, но първото нещо, което вижда всяко дете е поведението на родителите си.
Ние не можем да изберем как нашите деца да се държат и какви привила следват, но можем да сме отговорни за своето поведение пред тях.
Има една история, която се върти във фейсбук и може би сте я виждали. Един баща пие редовно голямо количество алкохол и се напива. Има две деца. След като порастват децата техен близък пита първото дете: Защо не пиеш алкохол? А то отговаря, че е видяло баща си и не му е харесало пиянството. Пита и другото дете: Защо се пропи? А то казало, че това е видяло от баща си.
Две деца в една и съща ситуация си изработват различен модел на поведение. Не означава, че когато правим добрини и децата ни ще ни последват, но пък ще сме с чиста съвест пред себе си, че сме дали най-доброто от нас самите.
