Много пъти се замислям, че станах майка, защото така го усещах отвътре. Никога не съм се замисляла за безсънни нощи, за това, че може пък да има проблеми при отглеждането на децата. Да ми се наложи да чета и търся решения на определени проблеми, с които ще се сблъсквам и че няма да има бърз отговор и решение.
Децата са тези същества в живота ни, които ни учат пряко или косвено на много неща. С усмивките си и неволите си те са наши учители.
Моите деца ме провокираха да търся начини да бъда осъзнат родител. Моите родители играеха с мен и брат ми. Аз също го правя. Като четях книгата “Децата, родителите, играта” на Лорънс Коен разбрах колко е важно да се играе с децата, а не ги оставям на “електронните детегледачки”.
Ако си оставим време без съвременните социални мрежи и се вслушаме в гласа на вътрешното си дете, ще открием много полезни знания за отглеждането на децата ни вътре в нас.
Ако спрем за миг забързания си живот и ги изслушаме, ще подобрим връзката си с тях. Много често бързам все да направя нещо (в работата, в домакинството) и забравям да слушам. А една от препоръките на детските психолози, е точно да се научим да чуваме какво ни говорят децата. На нас приятно ли ни е да повтаряме това, което казваме, за да ни чуят? Не. И за децата е така.
Изборът между изкарването на пари и отделяне на време за децата много често е труден. Защото живеем в материален свят и основните нужди на нас и децата ни се задоволяват с храна, подслон. Къде е равновесието между инвестирам времето си за пари и инвестирам времето си в отглеждането на децата? Всеки сам знае за себе си. Мен баща ми ме учеше и продължава да ме учи, че хората са най-важни в живота ни. Пък и сме за малко на Земята и нищо не взимаме от материалния свят, когато пътят ни тук на Земята свърши.
С първото си дете нямах търпение да тръгна на работа, за да разнообразя ежедневното общуване с моето дете, съпруга, другите деца и родители. Искаше ми се нещо по-различно, друга тема. Когато обаче Христо поотрасна, аз мислех как да работя от вкъщи, за да имам възможността сама да го гледам, ако боледува и да полагам грижи за него. Тъй като той е по-особен случай ми се наложи да вложа доста енергия, сили и време в проучване на неща, които да подобрят здравословното състояние на цялото семейство.
След като се появи това дете в живота ми, реших, че съм отговорна за неговото и нашето здраве. Нашите тела са храм Божий. Грижите, които полагаме като хранене, дишане, движение се отразяват на здравето ни. За да можем да се грижим за децата си, е нужно първо за нас да се погрижим.
Та да си родител е мисия, защото се иска да си осъзнат, да посветиш част от живота си за няколко години на децата, да се замислиш какво виждат и повтарят от поведението ти, кое да коригираш или премахнеш, на кое да наблегнеш. Защото децата ни правят това, което им показваме, а не това, което им казваме. Естествено може и да не повторят поведението ни, защото имат право на избор, но съвестта ми е чиста, когато знам, че съм направила най-доброто, на което съм способна.
