Подценяването на ситуацията води до грешки

Приех, че Христо се храни предимно вегански. Освен това разбрах, че и аз се чувствам по-добре с такъв тип хранене. Но си имам недостатъци, които не харесвам и работя за промяната им. След толкова години мислене на кой какво сервирам вкъщи се успокоих, че Христо знае какво трябва да яде и знае коя е неговата чиния, купичка. Но… той расте и става все по-любопитен за нови вкусове. Навън и вкъщи пита дали може да яде дадена храна. Понякога обаче има изключения. А вече и преценя дали съм му сложила малко или много.

Последният път, когато готвих за всички почти еднакво, ми се случи нещо не очаквано. Сготвих ориз с броколи и моркови, сложих на Христо и добавих яйце. Сервирах и за другите. А в това време Христо идва в кухнята и решава, че неговата порция е малка. Сменя чинията си с тази на баща си. И докато се усетя, че нещо не е наред, мина известно време. Питам: “Защо са сменени чиниите?”. Христо казва: “Малко ми е.”

Минава известно време, докато се сетя, че има яйце в чинията, която си е взел Христо и е започнал да яде. Сменям пак чиниите и обяснявам, че трябва да пита преди да направи такова нещо, защото в случая това има съставка, към която е алергичен.

За щастие реакцията вече не е, както когато беше бебе. Тайно се надявам, че е израснал алергията, но съм на нокти целия ден. И няколко часа по-късно детето се събужда от следобеден сън с малки червени точки по бузите и брадата. Ясно ми е, че това е от яйцата. Започва и да се чеше. Решавам да изчакам още малко, ама му става все по-дискомфортно. Давам му противоалергично лекарство. След половин час се чувства по-добре. Ляга си вечерта и започва да кашля. Заредих инхалатора и правихме инхалация.

Имайки вяра, че детето е по-голямо и виждайки, че се съобразява с това, което може да яде, бях спокойна и подцених ситуацията. Просто всички чинии си приличаха и нямаше как детето да разбере, че вътре има яйце. Опази ни Бог от тежки последици. Подцених потенциалния риск и това доведе до грешка. Тези грешки са рядкост, но всеки път ми костват време и нерви. Стоя си на тръни и даже някой може да каже, че правя от мухата слон. Но душата ми е свита.

След всеки такъв случай се чудя защо не се храним като Христо всички и всеки път си казвам, че не съм тази, която да реши как да се хранят другите. Другото, което ме притеснява е, че доста се ограничава менюто. Макар да започнах да увеличавам видовете храна на Христо и да му давам и такива, от които се обрива, го правя с малки дози, защото тялото му има нужда от плавно въвеждане, а не ударно на различни подправки, билки, бобови храни, ядки. Иначе реакциите са неприятни не само за него, но костват и спокойствието на всички вкъщи. Пък и неприятното може да стигне до опасно.

Научих още един урок. И той е, че е необходимо да казвам на Христо, че неговата порция си е негова и да не съди от външния вид на яденето какво има в него. Някой ден ще порасна и аз заедно с децата. Дотогава ще продължавам да уча за храненето, порастването на децата, здравето и движението. Защото животът е учителят, от който не можеш да се скриеш.

Харесва ли ви статията? Искате ли да споделям опита и грешките, които допускам? Моля дайте ми обратна връзка!

Не съм медицинско лице. Информацията публикувана на сайта е с информативен характер. Преди да предприемете, каквото и да било се консултирайте с лекар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *