Наполеон Хил в “Да прецакаш дявола” пише:
“Децата се изпращат на училище, за да получават оценки и запаметяват знания наизуст, а не да се научат на това, какво искат от живота.”
От известно време ми се върти този въпрос в главата. Знам, че ни учат да четем, пишем, смятаме, възпроизвеждаме информация, география, история, чужди езици, литература, спорт, музика, изобразително изкуство и т.н.
Не се сещам някой учител особено да ми е обяснявал защо ми трябват тези неща. Сещам се обаче за моите учители със собствен стил и вяра, че ни дават най-доброто от себе си.
Започнах да чета повече книги след 8-ми клас, защото учителката ми по литература г-жа Митева питаше: “Какво четеш?”. Тя се опита да ни предаде своята любов към книгите и четенето. Тя ни учеше да мислим, а не да повтаряме чужди мисли. При нея пишехме есета. Ако пък ни дадеше анализ на литературно произведение, избираше такова, което не сме обсъждали в час.
Помня и г-н Делишменов, който ни учеше да задаваме въпроси. Преподаваше ни история по един особено интересен начин. Въпросите бяха свързани и целта им беше да се посъбудим от простото четене на урока, а да мислим и да търсим различни източници на информация.
Мисленето е особено трудно упражнение за повечето ученици. Свикнали сме да се пускаме по течението. В училище не помня да са ме учили, че, за да се грижа за другите, първо трябва да се погрижа за себе си. А грижата за себе си включва хранене, спорт, душа. За храненето се обръща твърде малко внимание в 1 час от 1 предмет. Ако го има всяка година по веднъж е добре.
За важността да се движим също не съм чувала много. За това пък да открием в какво сме добри и да го правим никога никой не ни спомена. За концентрация, постоянство и цел не се говори. За мислите, които минават през главата ни и че можем да изберем дали да ги отглеждаме или да ги отхвърляме, също не се преподава.
А какво получаваме? Учебен план, който предварително е разработен. Има някакви избираеми предмети, които естествено от сегашното финансиране на училищата е ограничено от ресурса, с който разполага училището. Ако сте от някое село и сте избрали местното училище, може да избирате от по-малко занимания.
Съществува изречението: “Можеш да станеш, какъвто поискаш.” Наистина ли е така? Ако първо не открие ученикът нещото, което прави с любов. Ако не може да дефинира целта си, ако не може да състави план от стъпки, които да могат да се изпълнят от 8 годишно дете. Ако не знае, че времето е най-ценният и евтин ресурс, с който разполага, то тогава как да стане такъв, какъвто иска. По-скоро ще се пусне по течението, за да печели пари, с които да задоволява нуждите си, но ще се чувства нещастен и ще ходи на работа, която мрази.
Аз виждам положението с образованието в тази светлина. Може би не съм права.
Моля коментирайте хареса ли ви статията? И полезно ли е за вас да има и други подобни?